Синдикат „Образование“ изразява своето удовлетворение от това, че чрез законопроекта за деполитизация в българското образование започваме един дебат, в който дискутираме правилата и изключенията в политическата дейност на просветните дейци: учители, директори на образователни институции, началници на РУО и експерти, министри, зам.-министри и държавни експерти. Законопроектът цели да постави една червена линия за допустимо и забранено, но за съжаление тази линия засега е двойно прекъсната.

Нека припомним последните трийсет години на прехода, години, в които знаехме, че българското училище е надпартийно и обединяващо полярните политически платформи. Ние, учителите, знаехме, че политическата дейност няма място в училище. Дори ни се вменяваше, че училището е светско и религиозните духовни ценности нямат почва в класната стая, но за наша радост последните се върнаха в клас.

Нека поясним думата политика, която е една прекрасна, изпълнена с позитивен заряд дума, за която Платон е казал: „Умение да се грижиш за всички граждани и по възможност да ги направиш от по-лоши по-добри.“

И да се върнем на забраненото и разрешеното.

Чудесно е, че се забранява политическа и партийна дейност в българското училище, но това не изключва българския учител да бъде наясно с водещите национални образователни политики и дори трябва да бъде модератор в тях. И категорично, да не се вменява непочтеност към всички политически партии. Законопроектът дефинира партийна дейност като „дейност от името или за сметка на политическа партия“. Но сякаш трябва да е различно – тяхната дейност би трябвало да бъде високо благородна и насочена към благото на „суверена“, както го е казал Платон.

От текста, че учителите трябва да бъдат „партийно неутрални“, което важи и за директори, началници, без министри, категорично не следва, че изброените не могат да членуват в политически партии или да поддържат политиките на тези, които ги формират – политиците.

Синдикат „Образование“ подкрепя идеята за деполитизация, която се опитваме да активизираме с промените в ЗПУО.

Паралелно с променените текстове в ЗПУО е необходимо да се променят и някои регламенти:

  1. Трябва незабавно да спрат политическите интервенции при назначенията на директори чрез:
  2. Директорската длъжност да стане мандатна, макар и с неограничен брой на мандатите;
  3. Да се регламентира ценз и управленчески опит към бъдещите директори на образователни институции;
  4. Да се гарантира прозрачност при конкурсите за директори на образователни институции, като в комисиите задължително се включат и представители на представителните синдикати;
  • Длъжността „Началник РУО“ да се освободи от политически влияния, като се гарантира нейната автономност и се изясни дали е мандатна. /Сегашния модел на „скрита мандатност“ е податлив на политически влияния./
  • В атестационните комисии за учители и директори да се включат и представители на представителните синдикати.

Ако тези предложения не бъдат изпълнени, само предложените промени няма да изпълнят своята мисия.