В навечерието на 24 май – празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост, възхваляваме образованието и ценностите, образованието и възпитанието с надеждата те да ни водят към един по-добър свят и да ни правят малко по-добри.
И макар, че образованието е сложен и многополюсен процес, то всички сме обединени, че в центъра на това многообразие стои учителят, българският учител, който в останалите делнични дни често е окичван с корона от тръни. В България на тема учители и образование има интересен феномен, феномен на „експертите“ по образование, които постоянно се множат. Преди десетилетия тези „специалисти“ се криеха само в сградите на МОН и няколко други администрации /национални или общински/ и даваха съвети на педагозите. Днес тези хора се намножиха като се присламчиха и НПО -тата, медиите, родителските организации и „индивидуалните“ експерти.
Пиедесталът на българския учител е заменен от зле осветена сцена, като публиката, под маската „Качество на образованието“, замеря клетия учител със съвети, препоръки, нападки и обиди, като самата многоуважаема публика е на огромна дистанция от дебрите на образованието, обучението и възпитанието.
В навечерието на празника на Светите братя Кирил и Методий България е в интересен и иновативен стадий на своята просвета:
- Очакваме нов образователен министър, който да бъде експертен, динамичен, комуникативен, деполитизиран и …учител.
- Политика за привличане и задържане на учителите в образователната система.
- Увеличение с 30% на заплатите на работещите в системата на средното образование от 1.01.2023г.
- Незабавни промени в ЗПУО на база на досегашния анализ на синдикати и работодатели.
- Финансиране на педагогически длъжности, от които образователната система има нужда: асистенти, медиатори, ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, кариерни консултанти и др.
- Специално внимание на възпитанието и граденето на ценности в образователните институции.
- Изграждане на ново отношение към българския ученик, основано на принципите на създаване на граждански умения.
- Ситуиране на компенсаторни механизми за запазване от професионален стрес и прегаряне на учители и директори, от които зависи качеството на българското образование.
- Промяна на учебните планове, учебните програми с нови, освободени от големия обем, и сближени с естетиката на ученика.
- Процес на преминаване на образование без задължителни учебници.
- Нова наредба за изисквания към директорите на училища и детски градини и провеждане на конкурси с участието на представители на синдикати и работодатели.
- Незабавно спиране на политическото толериране на родителите, като последните се включат във възпитателния процес със задължения и права.
- Действащи санкции към ученици, които МОН и РУО да спрат да оспорват или отменят.
Само след часове ще зазвучат песните, с които сме израснали: „Върви народе възродени…“, „Училище наше любимо, ти палиш в сърцата мечти…“ „Детенце хубаво, пиленце, любаво…“, песни, които остават като непреходни за българското училище.
Непреходен остава и авторитетът на българския учител, а аз искрено се надявам и вярвам, че ще остане преходен опитът на някои НПО -та да очернят българския учител с призивите, че не всеки учител трябва да бъде уважаван, защото това обърквало учениците. Трябвало да се уважават само определени учители, посочени от родители и НПО -та. Такива тези, сами по себе си, са анархични и са мост към разпад на държавата и създаване на племе или комуна. Това би кореспондирало и с избора: Кой полицай да слушаме и на кой съдия да вярваме? Нима учениците, които не почитат учителите, ще се спрат в това свое непочитание пред своите родители – очевидно няма!
В заключение бих казал: Скъпи приятели и родолюбци, българските учители са сърцето и душата на образователната система и на тях дължим най-много почит и уважение, смирение и партниране. Нека българските учители имат цялата вяра, надежда и любов на своите ученици. Нека пребъде българското образование
д-р Юлиян Петров
