Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално изследване по повод на социалния статус на учителската професия и факторите, които привличат или отдалечават педагозите от образователните институции.
В изследването участваха 4150 учители, родители и заинтересовани.
СО „Подкрепа“ целим да проучим ефективността на образователната политика за привличане и задържане на учители, и рейтинга на учителската професия в образователните институции на Република България.
90,7% от участващите в анкетата са отговорили, че трудовите възнаграждения, макар и увеличаващи се, не са релевантни на многобройните отговорности и задължения на учителите. Учителската професия е най-натоварваща, често учителите са подложени на бърнаут, затова и „високите“, според анализатори, възнаграждения не са привличащи.
Само 6,3% смятат, че възнагражденията са мотивиращи.
В КТД за отрасъл „Средно образование“ и партийните програми на „ГЕРБ“ и Продължаваме промяната“ са заложени ангажименти за учителска заплата, не по-ниска от 125% от СБРЗ за страната.
85% от бенефициентите заявяват, че учителската заплата вече се усеща, с нивото на СБРЗ за страната, поради галопиращата инфлация. И все пак 5,7% смятат, че гарантираната от КТД и партийните програми заплата с ниво 125% над СБРЗ ще бъде достигната.
Образователните анализатори упорито твърдят, че утвърдилата се тенденция за повишаване на учителските заплати вече привлича трайно млади учители в образователната система. Полярно на тези твърдения, 81% от участниците в изследването са отговорили, че възнагражденията категорично не компенсират нарастващите задължения и отговорности, и огромното прегаряне. Това пък от своя страна е отблъскващо за младите учители. Средната възраст на учителите в България не се е променила осезателно през последните 5 години.
Само 19,5% от участниците са заявили, че в образователната система българските учители имат възможност за кариерно израстване. Останалите обаче са категорични, че вертикалното кариерно развитие (зам.-директор и директор, експерт, началник РУО т.н.) е изключващо за учителите.
Наставничеството е поредната формална политика, смятат 71% от респондентите, като само 20% допускат, че наставничеството на учители е ефективно развиваща се политика.
Методическата подкрепа на учителите е приоритет във водещите образователни системи. Но 76,4% от анкетираните учители са убедени, че не могат да разчитат на методическа помощ от РУО, защото регионалните управления отдавна са изгубили своя експертен ресурс, с който да изпълняват своята методическа функция.
На фундаменталният въпрос, защо сте станали и защо бихте останали учител, учителите са определили, като най-важно „Призванието учител“, а на второ място са наредили устойчивата и повишаваща се заплата.
Очевидно, за да се постигне промяна във възрастта на учителите, трябва да се промени отношението на българските институции и общество към професията на учителя.
Бенефициентите са подредили по приоритет предложените в анкетата политики, както следва:
31,5% смятат, че учителят трябва да се постави в правилния кръг от пирамидата на педагогическата йерархия: над ученици, родители и неправителствени организации;
29,3% са категорични, че трябва да се възстанови авторитета на учителя – с гаранции от институциите и консенсус в българското общество;
С 21,6% е подреден на трето място приоритетът „Гарантиране на автономността, неприкосновеността и опазването на физическото и психическо здраве на учителя и неговата личност“;
В дъното на класацията остават:
Забрана за оценка на учителския труд въз основа на документи;
Минимизиране на реалната и виртуална „бумащина“ в работата на учителя;
Усещане за партньорство от РУО и МОН.
Синдикат „Образование“ e категоричен, че за добър рейтинг и привличане на млади учители е необходимо:
– учителската заплата да стане 150% над СБРЗ за страната, регламентирано в закона за предучилищното и училищно образование;
– на започващите учители да им се осигури възможност за хоризонтално и вертикално израстване;
– да се утвърди политиката по наставничество, като в процеса се включат, както опитните учители, така и експертите в РУО;
– административните институции да се подредят правилно йерархически и да партнират на учителя;
– да се работи по отношение превенция на агресията и спазване на училищните правила, което включва и драконовски мерки към родители, които не партнират;
– обемът на учебния материал да се намали, но не само на думи;
– в учебните програми, да се заложи компетентностния подход, проекто-базираното обучение и повече практика, за да се постигне по-добро качество на образованието и по-високи резултати в PISA, НВО и ДЗИ;
– да се намали тежестта на учебниците;
– да се прекрати абсурдната реалност началник на РУО, регионални и държавни експерти, да вземат по-ниски заплати от директори на училища;
– авторитетът на учителя да спре да бъде спорен.
Д-р Юлиян Петров