Синдикат „Образование“ организира национално проучване, реализирано в 41 български града и включващо 5011 пълноправни участници в образователната система.
С тази анкета Синдикатът цели да установи трите най-важни, според респондентите, национални образователни приоритети, като всеки е определял до три приоритета.
Информацията от анкетата е официално представена пред МОН.
Като приоритет номер едно с 51,1% анкетираните учители и директори определиха: „Съхраняване на учителя от прекомерния стрес в професията чрез прекатегоризация на учителския труд или въвеждане на компенсаторни механизми.“
Разбираемо, последните две години работата в дистанционен режим, бързо сменящите се команди от Министерство на здравеопазването, работа, далеч над установеното работно време и отвъд свойствените за учителя задължения, претовариха неимоверно българския учител и доказват на МОН, че към професията „учител“ няма изграден резилианс и национални образователни политики за съхранение и защита физическото и психическо здраве на българския учител.
Синдикат „Образование“ беше инициатор на реализираната вече „Националната програма за профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“, а сега предлага да се увеличават компенсаторните механизми към българския учител.
Синдикатът е предложил ранното пенсиониране за учители и директори да става, без последните да губят допълнителната добавка от Учителския пенсионен фонд.
„Намаляване на административната тежест и освобождаване на учителя от несвойствени задължения.“ получава 49,6% важност като приоритет номер 2 за образователната система.
По този приоритет социалните образователни партньори работят от години, като имаме първите постигнати резултати, но определянето на прекомерната административна тежест като топ приоритет доказва, че учители и директори не са усетили намаляване на бумащината.
„Въвеждане на оценки в начален етап и повтаряне на класа при не усвояване на образователния минимум от учениците.“ е третият топ приоритет, определен от участниците с 35%.
Бързата скорост и либералният стил на образователната система в начален етап нанасят непоправими щети на учениците с дефицити, които трудно преодоляват в прогимназия и гимназия.
На четвърто място кореспондентен класират „Намаляване броя на учениците в паралелки и групи.“, което да повиши качеството на образованието. За този приоритет са гласували 29,5% от участниците.
Като контрапункт на важните за системата приоритети, участниците педагогически специалисти определят важността на „Промяна на началото на учебната година.“ като нищожна – само 0,8% важност. Това е последният по важност приоритет от анкетата.
„Утвърждаване на национални критерии за качество на образованието и адекватно финансиране за тяхното реализиране.“ е оценена с 9,3% важност, а „Стратегията за обхват и задържане на учениците в образователните институции. е получила едва 2,2% важност от участниците.
Подреждането на приоритетите в градене и утвърждаване на национални политики е от решаващо значение за всеки български отрасъл, но за приоритетния за правителството сектор „Образование“ е от особена важност, затова ние от Синдикат „Образование“ винаги се стремим да имаме най-добрата експертиза за образователната система, като я предоставяме на социалните партньори и МОН.
Ето и резултат от цялото проучване:
- Кои според Вас са националните образователни приоритети?
- Съхраняване на учителя от прекомерния стрес в професията чрез прекатегоризация на учителския труд или въвеждане на компенсаторни механизми – 51%;
- Намаляване на административната тежест и освобождаване на учителя от несвойствени задължения – 47,7%;
- Въвеждане на оценки в начален етап и повтаряне на класа при не усвояване на образователния минимум от учениците- 35,1%;
- Намаляване броя на учениците в паралелки и групи – 29,4%;
- Отпадане на атестирането на педагогическите специалисти – 26,2 %;
- Приоритетно финансиране на образователната система като постигане на средства за образование на минимум 6% от БВП – 24,4 %;
- Въвеждане на оценка за „дисциплина“, „поведение“ или „възпитание“ в българското училище – 21,4 %;
- Мандатност на директорската длъжност – 16,9%;
- Несвойствените за учителя дейности да се поемат от подпомагащи педагогически специалисти – 9,7 %;
- Утвърждаване на национални критерии за качество на образованието и адекватно финансиране за тяхното реализиране – 9,3 %;
- Отпадане на НВО в четвърти клас – 7,6 %;
- Превенция на агресията в образователните институции – 6,4 %;
- Водеща роля на МОН при формиране на усет за „партнираща“, а не „лидерска“ роля на родителите и техните организации – 4,4 %;
- .Участие на синдикатите в конкурсите за директори и атестирането на директорите – 2,4%;
- Стратегията за обхват и задържане на учениците в образователните институции – 2,2%;
- Преминаване на детските градини към делегирани бюджети – 1,3%;
Промяна на началото на учебната година – 0,8%
