Синдикат „Образование“, в рамките на националното си изследване, относно неработещите политики и практики в Закона за предучилищното и училищно образование, обявява общата класация на неработещите политики.
Нашата цел е да определим и подредим по приоритет кои национални политики и практики са неработещи, от което следва да бъдат премахнати и кои политики или практики имат нужда от промяна.
Класация на неработещите политики и практики в образователния закон:
1. Порочната практиката „Прекомерна административна натовареност“;
2. Политиката за грижа към българския учител и създаване на Резилианс към професията, за борба срещу професионалния стрес;
3. Политиката „Атестиране на педагогическите специалисти“;
4. Политиката по „Права и задължение на родителите“;
5. Политиката „Обществен съвет“;
6. Политиката „Инспектиране на образователните институции“;
7. Политиката за „Допълнителна подкрепа“;
8. Политика за възпитание и формиране на ценностна система;
9. Политика за изграждане на съвременна физическа среда, специализирани кабинети, физкултурни салони, басейни и др.;
10. Политика за приоритетно финансиране с поне 6% от БВП;
11. Политиката за привличане и задържане на млади за системата учители;
12. Политика за наставничество и менторство.
По отношение на това, как да се промени „Политиката за грижа към българския учител и Резилианс към професията“, политика трасирана като втора най-неработеща, 88.2% от респондентите смятат, че най-успешно това би се променило, чрез прекатегоризирането на учителския труд към втора категория.
52% от участниците са на мнение, че държавните грижи за педагозите, трябва да бъдат в посока създаване на работещи компенсаторни механизми по европейска и световна практика / това са механизми, съхраняващи учителите от прегаряне/.
37,3% пък смятат, че от особена важност е безусловното ползване на добавката от УПФ, в хипотезата на чл. 69в, ал.3 от КСО/При ранно пенсиониране учителите да ползват и добавката от УПФ, добавка, която са формирали с лични вноски през трудовата си дейност/.
При изследване на МОН през 2019г. за натовареността на българските учители се установиха и потвърдиха два важни извода:
Първият извод е, че българския учител е двойно по-претоварен от европейските си колеги, примерно от Финландия, Естония, Полша и др., с натрупано прегаряне в рамките на 60%, при средни 35% за ЕС.
Вторият важен извод от това представително изследване е, че грижата за българския учител, трябва да е държавна и да се превърне в национална образователна политика.
Добре е, че тази политика, благодарение на упоритите действия на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ съществува, но за съжаление е посочена, като неработеща.
Действията на МОН, МФ, НОИ и Правителството са лесни, но изискват смели и отговорни политически решения на държавници:
- Да се намалят нормативите на учителите след 50 годишна възраст, за да бъдат съхранени до високата пенсионна възраст, която скоро ще стане 65 години.
- Да се структурира механизъм, при отработване на 4 години, учителите да ползват 1 година за квалификация и рехабилитация, без да работят с ученици.
- Да се ползва добавката от учителския пенсионен фонд безусловно, дори и когато учителят избира ранното пенсиониране по чл. 69в от КСО.
Синдикат „Образование“ ще продължи да информира за останалите фиктивни или зловредни образователни политики.
Д-р Юлиян Петров
