ОСТС се състоя в МОН.
Съветът беше открит от председателят на ОСТС зам.-министър Емилия Лазарова и традиционно с присъствието на министъра на МОН проф. Галин Цоков.
Директорът на дирекция „Организация и контрол“ г-н Георги Маринов направи обширно експозе за готовността на образователната система за новата учебна 2024/25 година.
В България има 4480 образователни институции.
Училищата за тази учебна година са 2331, с 720 000 ученици.
Педагогическите специалисти са 92 619, като до 35 години са вече 15%, въпреки, че по-голямата част от тях не остават в системата.
Министър Цоков очерта приоритетите на образователната система:
- Да се запазят и подобрят резултатите от НВО и ДЗИ.
- Да се провеждат дейности в унисон с план – график за изпълнение на препоръките на Сметна палата.
- Да се създаде научна програма за изследване в образованието.
- Очакваната промяна да бъде комплексна , с много стъпки , а не частична на „парче“.
- Да се създаде „Рамка за качество“, инструменти за самооценка и да се изработи нова наредба за качеството. Рамката за качество да бъде в синхрон с рамката за инспектиране.
- Средствата за училищата с иновации ще се увеличат.
- Ще се направи специална подготовка за изпитът PISA 25. Ще се фокусира за практическата насоченост, като във входните нива за 9 клас ще се експериментира точно този формат. Този тест, като останалите на PISA ще бъде на електронни устройства.
- Промяната на учебните програми с изхвърляне на 30% от обемът и информацията, за да се замени с пракитечски задания и работа за усвояване на материята.
Д-р Юлият Петров – председател на Синдикат „Образование“ адмирира важните приоритети на министър Цоков. Повтори убеденосттта на десетки хиляди учители, да се отмени външното оценяване в четвърти клас и да се преосмисли целият начален етап, поради дефицитът възпитание, който генерира.
МОН представи за първи път новия модул „Резилианс“ на националната програма за профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти.
Модулът беше представен от проф. Юрий Янакиев и екипът изградил платформата. Подобен аналог не съществува в публичния сектор. Платформата ще има допуск само за педагогически специалисти с акаунт на МОН, ще позволява всеки учител да направи самоанализ на състоянието си, във връзка с въздействието на стресогенните фактори в трудната учителска професия. Системата ще генерира препоръки за преодоляване на рисковете и разтоварване от вредното въздействие на видовете стрес върху съответния учител.
Идеята е този модул да се надгражда и да се потърси и открие държавната грижа към учителите с конкретни мерки за това.
Възможните инструменти работещи в световните практики за борба със стреса при учителите са:
-една година без учебни часове, при изработени между 4 до 7 години, за превенция на прегарянето;
– намаляване на седмичната норма с един час, при навършване 50 години, при стаж в професията повече от 20 години.
Синдикат „Образование“ адмирира това надграждане на тази национална програма и социалните партньори се обединиха в предложението да се повишат средствата по програмата, защото са крайно недостатъчни.
Социалните партньори обсъдиха възможностите за увеличение на работната заплата.
Учителста заплата вече е останала много под афишираните от политиците 125% над СБРЗ.
Средствата за образование също обричат образователната система на недофинсиране.
Учителските синдикати и работодателските организации се договориха за общи действия за достигане и гарантиране на поне 125% над СБРЗ за учителите. При липса на чуваемост от правителството и МФ, синдикатите ще започнат протести.
