Професията на учителя в България е със спорен рейтинг и застаряващ ефект.

От работещите във всички видове училища учители, по инфермация от МОН, почти 10%/9,38/ са работещи пенсионери или в пенсионна възраст.

При учителите в детски градини, тази тенденция надвишава 15%.

От градовете разбираемо на на първо място е София-град с 876 учители в пенсионна възраст и 1613 учители, работещи пенсионери.

Втори в тази класация е регион Варна с 157 учители в пенсионна възраст и 249 работещи учители, вече пенсионери.

На трето място е регион Стара Загора, съответно с 105 работещи и с 164 вече пенсионирани и работещи учители.

Пловдив също се включва успешно в този кастинг с 240 работещи и пенсионирани вече учители.

Общо всички учители и директори в България според ЦИОО са 95 574.

При директорите на училища ситуацията е още по-драматична. Близо 20% /19,4/ са работещите пенсионери или директори работещи в пенсионна възраст, като 155 са директорите в пенсионна възраст и 299 са работещите директори, вече пенсионери.

В момента образователната система е в режим на провеждане на директорски конкурси, като кандидатите за директори на училища намаляват, като трайна тенденция.

От обявените 276 училища в 33 интесът е нулев – няма кандидати, а в останалите кандидатстват общо 415 учители, като това прави средно 1,5 кандидати за 1 директорско място.

Тези конкурси ще бъдат провеждани, като комисиите за избор на директори ще се структурират без участието  учители, директори и техните синдикати, което прави безкрайно спорна експертизата в тях.

Скандално е и участието на представители на Обществения съвет, без никакъв ценз или педагогическо образование, което е по-скоро обидно към бъдещите лидери на образователни институции.

Според 90,1% от участниците в националното изследване на Синдикат „Образование“ връщането на изикване за концепция за стратегическо управление на институцията за период от три години, според чл. 8, ал.21 т.3, от наредба 16, която беше изисквана преди 25 години е грешка, лишена е от експертна логика.

Възнагражденията на учители и директори на нива 125% над СБРЗ за страната не успяват да събудят интереса у младите учители, поради брутално нарасналите задължения към педагогическите специалисти и честите препоръки и обвинения на много институции и родители и техните организации, към педагозите.

Докато учителят не получи инструментите за дисциплина в клас и свобода в своята работа, историческото доверие и вяра в неговия труд, младите няма да остават в системата, а средната възраст на така наречените, незнайно защо педагогически специалисти, ще чупи всички психологически граници.