Синдикат „Образование“ предложи да спре ранното пенсиониране на педагогически специалисти по инициатива на техните работодатели.
Учителският пенсионен фонд е създаден през 1997 година с участието на КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Работодателите на учители и директори внасят задължително осигурителна вноска в размер на 4.3% към професионалния фонд, на базата на което може да се ползва пенсиониране при учителите 3 години по-рано от възрастта и стажа за трета категория труд /през 2020 г. учителите придобиват право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 6 месеца от жените и 61 години и 3 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете/.
От 31.03.2001 година, с промяна на Кодекса на труда и перифразиране на хипотезата за прекратяване на трудовия договор, с отпадане на трактовката за пълна пенсия и нейната смяна с “…при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, се формира съдебна практика за ранно пенсиониране на учители от страна на техния работодател. Вредата нямаше да е пълна, ако не се прибавяше и лишаване на учители и директори от добавката от учителския пенсионен фонд, която според чл. 69в, ал.3 е 0.33% за всеки месец вноска, след придобиване на право на ранно пенсиониране.
Или казано накратко, философията на добрата пенсионна политика, наречена ранно пенсиониране на учителите, се превръща във вреда.
Вредите са няколко: ползвайки ранно пенсиониране, учителят получава срочно по-ниска пенсия и се лишава завинаги от добавката, която формира с вноски в учителския пенсионен фонд. Учителите сега са изправени пред избора – или ранно пенсиониране, или ползване на УПФ.
Можем „гордо“ да добавим, че това решение сега може да взема и неговият работодател.
По предложение на Синдикат „Образование“ сме близо до прекратяване на част от негативите на ранното пенсиониране или волята на работодателя да се отнеме и учители и директори сами да вземат това важно за тях решение, решение, което ги лишава от нещо, което им се полага. Нещо, което десетки години политици и институции показват с гордост като основен компенсаторен механизъм към учителите.
Това ще се случи, ако парламентът гласува предложения проект за промени на Кодекса на труда, предложен от социалния министър Деница Сачева и с мандата на образователния министър Красимир Вълчев. Разбира се, това се приема с огромна радост от просветните дейци в България и с чувство за възстановена справедливост.
Но справедливостта е възстановена наполовина, защото остава наказанието към учители и директори, които, макар и по собствено желание, ползват ранното пенсиониране като НОИ ги лишава пожизнено от добавката, която те самите формират. Затова и учителският пенсионен фонд е най-богатият пенсионен фонд в България поради ниската си ликвидност.
Синдикат „Образование“ поема кампания за промяна в механизма за ползване на добавката от учителския пенсионен фонд. Според нас тази добавка трябва да се начислява пропорционално към педагогическите специалисти. Категорично всички, ползвали ранното пенсиониране, трябва да получават част от добавката от учителския пенсионен фонд. Тогава вече ще можем да преформулираме ранното пенсиониране от вреда към необходим и важен компенсаторен механизъм към учителската професия. Запознати твърдят, че това е била и философията на създаване на УПФ през далечната 1996 година.
Д-р Юлиян Петров
